« стих-41 »
يَا صَاحِبَيِ السِّجْنِ أَمَّا أَحَدُكُمَا فَيَسْقِي رَبَّهُ خَمْرًا وَأَمَّا الآخَرُ فَيُصْلَبُ فَتَأْكُلُ الطَّيْرُ مِن رَّأْسِهِ قُضِيَ الأَمْرُ الَّذِي فِيهِ تَسْتَفْتِيَانِ
българската транслитерация: Я сахъбeйис сиджни eмма eхaдукума фe йeски рaббeху хaмра(хaмрeн), уe eммeл ахaру фe юслeбу фe тe’кулут тaйру мин рe’сих(рe’сихи), кудийeл eмруллeзи фихи тeстeфтиян(тeстeфтияни).
О, мои другари в затвора! Единият от вас ще дава (сервира) на своя господар да пие вино (ще продължава да слугува), а другият ще бъде обесен и така птиците ще кълват от главата му. Отсъдено е делото, за което се допитахте до мен.”
