« Ибрахим »
« стих-9 »
أَلَمْ يَأْتِكُمْ نَبَأُ الَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ قَوْمِ نُوحٍ وَعَادٍ وَثَمُودَ وَالَّذِينَ مِن بَعْدِهِمْ لاَ يَعْلَمُهُمْ إِلاَّ اللّهُ جَاءتْهُمْ رُسُلُهُم بِالْبَيِّنَاتِ فَرَدُّواْ أَيْدِيَهُمْ فِي أَفْوَاهِهِمْ وَقَالُواْ إِنَّا كَفَرْنَا بِمَا أُرْسِلْتُم بِهِ وَإِنَّا لَفِي شَكٍّ مِّمَّا تَدْعُونَنَا إِلَيْهِ مُرِيبٍ
българската транслитерация: E лeм йe’тикум нeбeуллeзинe мин кaбликум кaуми нухън уe адин уe сeмуд(сeмудe), уeллeзинe мин бa’дихим, ла йa’лeмухум иллaллах(иллaллаху), джаeтхум русулухум бил бeййинати фe рeдду eйдийeхум фи eфуахихим уe калу инна кeфeрна би ма урсилтум бихи уe инна лe фи шeккин мимма тeд’унeна илeйхи муриб(мурибин).
Нима не получихте вестта за онези преди вас - народа на Нух и Адитите, и Самудяните, и онези след тях? Знае ги само Аллах. При тях дойдоха техните пратеници с ясни (доказателства) слова, а те си захапаха пръстите (разгневиха се)и казваха: “Ние наистина не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме в това, към което ни зовете, в подозрение сме.”
