« Ибрахим »
« стих-10 »
قَالَتْ رُسُلُهُمْ أَفِي اللّهِ شَكٌّ فَاطِرِ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ يَدْعُوكُمْ لِيَغْفِرَ لَكُم مِّن ذُنُوبِكُمْ وَيُؤَخِّرَكُمْ إِلَى أَجَلٍ مُّسَمًّى قَالُواْ إِنْ أَنتُمْ إِلاَّ بَشَرٌ مِّثْلُنَا تُرِيدُونَ أَن تَصُدُّونَا عَمَّا كَانَ يَعْبُدُ آبَآؤُنَا فَأْتُونَا بِسُلْطَانٍ مُّبِينٍ
българската транслитерация: Калeт русулухум e филляхи шeккун фатъръс сeмауати уeл aрд(aрдъ), йeд’укум ли йaгфирe лeкум мин зунубикум уe юaххърeкум ила eджeлин мусeмма(мусeммeн), калу ин eнтум илла бeшeрун мислуна, туридунe eн тeсуддуна aмма канe йa’буду абауна фe’туна би султанин мубин(мубинин).
Пратениците им казаха: “Нима имате съмнение спрямо Аллах - Твореца на небесата и на земята? Зове ви Той, за да опрости греховете ви и ви дава отсрочка (срок) до определено време.” Те отвърнаха: “Вие сте само човеци като нас. Искате да ни възспрете (върнете) от онова, на което са служели предците ни. Тогава донесете ни явен довод!”
