« Ибрахим »
« стих-4 »
وَمَا أَرْسَلْنَا مِن رَّسُولٍ إِلاَّ بِلِسَانِ قَوْمِهِ لِيُبَيِّنَ لَهُمْ فَيُضِلُّ اللّهُ مَن يَشَاء وَيَهْدِي مَن يَشَاء وَهُوَ الْعَزِيزُ الْحَكِيمُ
българската транслитерация: Уe ма eрсeлна мин рeсулин илля би лисани кaумихи ли юбeййинe лeхум, фe юдиллуллаху мeн йeшау уe йeхди мeн йeша’(йeшау), уe хууeл aзизул хaким(хaкиму).
Няма нито един Наш пратеник, когото Ние да не сме изпратили с езика на своя народ, за да им (говори) обясни на техния език. Тогава Аллах оставя в заблуда, които пожелае (които не Го желаят) и напътва към Себе си, които пожелае (които желаят да Го достигнат). Той е Всемогъщият, Премъдрият.
