« стих-42 »
وَهِيَ تَجْرِي بِهِمْ فِي مَوْجٍ كَالْجِبَالِ وَنَادَى نُوحٌ ابْنَهُ وَكَانَ فِي مَعْزِلٍ يَا بُنَيَّ ارْكَب مَّعَنَا وَلاَ تَكُن مَّعَ الْكَافِرِينَ
българската транслитерация: Уe хийe тeджри бихим фи мeуджин кeл джибали уe нада нухунибнeху уe канe фи мa'зилин я бунeййeркeб мeaна уe ла тeкун мeaл кафирин(кафиринe).
И плава (ковчегът) с тях по вълни като планини. И Нух призова своя син, който се бе отлъчил: “Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!”
