« ал-Бакара »
« стих-30 »
وَإِذْ قَالَ رَبُّكَ لِلْمَلاَئِكَةِ إِنِّي جَاعِلٌ فِي الأَرْضِ خَلِيفَةً قَالُواْ أَتَجْعَلُ فِيهَا مَن يُفْسِدُ فِيهَا وَيَسْفِكُ الدِّمَاء وَنَحْنُ نُسَبِّحُ بِحَمْدِكَ وَنُقَدِّسُ لَكَ قَالَ إِنِّي أَعْلَمُ مَا لاَ تَعْلَمُونَ
българската транслитерация: Уe из калe рaббукe лил мeляикeти инни джяилун фил aрдъ хaлифeх(хaлифeтeн), калю e тeдж’aлу фиха мeн юфсиду фиха уe йeсфикуд дима(димаe), уe нaхну нусeббиху би хaмдикe уe нукaддису лeк(лeкe), калe инни a’лeму ма ля та’лeмун(та’лeмунe).
И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.”, (ангелите) рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кръв, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече (Господ) : “Несъмнено Аз знам, каквото вие не знаете.”
