« ал-Бакара »
« стих-184 »
أَيَّامًا مَّعْدُودَاتٍ فَمَن كَانَ مِنكُم مَّرِيضًا أَوْ عَلَى سَفَرٍ فَعِدَّةٌ مِّنْ أَيَّامٍ أُخَرَ وَعَلَى الَّذِينَ يُطِيقُونَهُ فِدْيَةٌ طَعَامُ مِسْكِينٍ فَمَن تَطَوَّعَ خَيْرًا فَهُوَ خَيْرٌ لَّهُ وَأَن تَصُومُواْ خَيْرٌ لَّكُمْ إِن كُنتُمْ تَعْلَمُونَ
българската транслитерация: Eямeн мa’дудат(мa’дудатин), фe мeн кянe минкум мaридaн eу aля сeфeрин фe иддeтун мин eамин ухaр(ухaрa) уe aлeллeзинe ютикунeху фидйeтун тaаму мискин(мискинин), фe мeн тaтaууaa хaйрaн фe хууe хaйрун лeх(лeху), уe eн тeсуму хaйрун лeкум ин кунтум тa’лeмун(тa’лeмунe).
(Повеленото говеене) е в определени дни. А който от вас е болен или на път, да се издължи в други дни (за дните, в които не е успял). А за които не могат (поради старост или тежка болест), за откуп: да нахранят човек в нужда (сутрин и вечер). А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. Говеенето е най-доброто за вас, само ако знаехте.
