« ал-Бакара »
« стих-253 »
تِلْكَ الرُّسُلُ فَضَّلْنَا بَعْضَهُمْ عَلَى بَعْضٍ مِّنْهُم مَّن كَلَّمَ اللّهُ وَرَفَعَ بَعْضَهُمْ دَرَجَاتٍ وَآتَيْنَا عِيسَى ابْنَ مَرْيَمَ الْبَيِّنَاتِ وَأَيَّدْنَاهُ بِرُوحِ الْقُدُسِ وَلَوْ شَاء اللّهُ مَا اقْتَتَلَ الَّذِينَ مِن بَعْدِهِم مِّن بَعْدِ مَا جَاءتْهُمُ الْبَيِّنَاتُ وَلَكِنِ اخْتَلَفُواْ فَمِنْهُم مَّنْ آمَنَ وَمِنْهُم مَّن كَفَرَ وَلَوْ شَاء اللّهُ مَا اقْتَتَلُواْ وَلَكِنَّ اللّهَ يَفْعَلُ مَا يُرِيدُ
българската транслитерация: Тилкeр русулу фaддaлна бa’дaхум aля бa’д(бa’дин), минхум мeн кeллeмaллаху уe рaфea бa’дaхум дeрeджат(дeрeджатин), уe атeйна исабнe мeрйeмeл бeййинати уe eййeднаху би рухъл кудус(рухъл кудуси), уe лeу шаaллаху мaктeтeлeллeзинe мин бa’дихим мин бa’ди ма джаeтхумул бeййинату уe лякинихтeлeфу фe минхум мeн амeнe уe минхум мeн кeфeр(кeфeрe), уe лeу шаaллаху мaктeтeлу уe лякиннaллахe йeф’aлу ма юрид(юриду).
Сторихме Ние някои от пратениците да са по - достойни от други - на някои Аллах проговори, а въздигна други по степени. И дадохме на Иса (Исус), сина на Мариам, (Мария) ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. А ако Аллах бе поискал, дошлите след тях нямаше да се убиват помежду си, след като получиха ясните знаци. Ала те се разделиха и едни от тях повярваха, а други от тях не повярваха. Но ако Аллах бе поискал, нямаше да се убиват по между си. Но Аллах прави каквото пожелае.
