« ал-Бакара »
« стих-142 »
سَيَقُولُ السُّفَهَاء مِنَ النَّاسِ مَا وَلاَّهُمْ عَن قِبْلَتِهِمُ الَّتِي كَانُواْ عَلَيْهَا قُل لِّلّهِ الْمَشْرِقُ وَالْمَغْرِبُ يَهْدِي مَن يَشَاء إِلَى صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ
българската транслитерация: Сe йeкулус суфeхау минeн наси ма уeлляхум aн къблeтихимуллeти кану aлeйха кул лилляхил мeшръку уeл мaгръб(мaгръбу), йeхди мeн йeшау ила съратън мустaким(мустaкимин).
И ще кажат глупците от хората: “Какво ги отклони от досегашната им посока за молитва?” Кажи им: “На Аллах принадлежи и изтокът, и западът. Той отвежда към правия път когото пожелае.”
