« ал-Бакара »
« стих-246 »
أَلَمْ تَرَ إِلَى الْمَلإِ مِن بَنِي إِسْرَائِيلَ مِن بَعْدِ مُوسَى إِذْ قَالُواْ لِنَبِيٍّ لَّهُمُ ابْعَثْ لَنَا مَلِكًا نُّقَاتِلْ فِي سَبِيلِ اللّهِ قَالَ هَلْ عَسَيْتُمْ إِن كُتِبَ عَلَيْكُمُ الْقِتَالُ أَلاَّ تُقَاتِلُواْ قَالُواْ وَمَا لَنَا أَلاَّ نُقَاتِلَ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَقَدْ أُخْرِجْنَا مِن دِيَارِنَا وَأَبْنَآئِنَا فَلَمَّا كُتِبَ عَلَيْهِمُ الْقِتَالُ تَوَلَّوْاْ إِلاَّ قَلِيلاً مِّنْهُمْ وَاللّهُ عَلِيمٌ بِالظَّالِمِينَ
българската транслитерация: E лeм тeрa илeл мeлeи мин бeни исраилe мин бa’ди муса, из калю ли нeбиййин лeхумуб’aс лeна мeликeн нукятил фи сeбилиллах(сeбилиллахи), кялe хeл aсeйтум ин кутибe aлeйкумул къталу eлля тукатил(тукатилю), калю уe ма лeна eлля нукатилe фи сeбилиллахи уe кaд ухриджна мин диярина уe eбнаина фe лeмма кутибe aлeйхимул къталу тeуeллeу илля кaлилeн минхум уaллаху aлимун биз залимин(залиминe).
Нима не видя ти знатните измежду синовете на Израил след Муса, когато рекоха на своя пророк: “Проводи ни владетел, за да се сражаваме по пътя на Аллах!” Рече пророка: “Ако ви се предпише сражение, съмнително е да се сражавате.” Рекоха (знатните): “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след като бяхме прокудени от нашите домове и синове?” А когато им бе писано да се сражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. И Аллах най-добре знае угнетителите.
