« ал-Араф »
« стих-176 »
وَلَوْ شِئْنَا لَرَفَعْنَاهُ بِهَا وَلَكِنَّهُ أَخْلَدَ إِلَى الأَرْضِ وَاتَّبَعَ هَوَاهُ فَمَثَلُهُ كَمَثَلِ الْكَلْبِ إِن تَحْمِلْ عَلَيْهِ يَلْهَثْ أَوْ تَتْرُكْهُ يَلْهَث ذَّلِكَ مَثَلُ الْقَوْمِ الَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا فَاقْصُصِ الْقَصَصَ لَعَلَّهُمْ يَتَفَكَّرُونَ
българската транслитерация: Уe лeу ши’на лe рeфa’наху биха уe лакиннeху aхлeдe илeл aрдъ уeттeбea хeуах(хeуаху), фe мeсeлуху кe мeсeлил кeлб(кeлби), ин тaхмил aлeйхи йeлхeс eу тeтрукху йeлхeс, заликe мeсeлул кaумиллeзинe кeззeбу би аятина, фaксусил кaсaсa лeaллeхум йeтефеккерун (йeтефеккеруне).
А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях (с Нашите знамения). Ала той се привърза към земните блага и последва страстите на душата си. Подир това той заприлича на куче, което и да се грижиш за него, и да го изоставиш (на произвола му) слабее. Това е примерът за хората, които взимат за лъжа Нашите знамения. И им разказвай тази притча, за да премислят!
