7/ал-Араф-150: И когато Муса се завърна огорчен и разгневен при своя народ, каза: “Колко лошо сте постъпили, след като ви оставих! Нима не дочакахте и избързахте за повелята на вашия Господ?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. (Харун) каза: “О, братко, народът ме сметна за безсилен и едва не ме уби. Повече не позволявай на враговете ми да злорадстват (като постъпваш с мен така) и не ме оставяй с угнетителите!”
7/ал-Араф-151: Рече (Муса): “Господи, опрости мен и брат ми, и ни въведи в Твоето милосърдие! Ти си Най-милосърдният от милосърдните.”
7/ал-Араф-152: Които приеха (за божество) телеца, ги сполетя гняв от техния Господ и унижение в земния живот. Така наказваме клеветниците.
7/ал-Араф-153: И ако онези, които вършат злини после се покаят (пред водител) и повярват (пожелаят Аллах), несъмнено подир това твоят Господ за тях е опрощаващ (заменя злините с добрини) и милосърден (праща светлина).
7/ал-Араф-154: И когато гневът стихна у Муса, той взе скрижалите. Вписано е в тях (обръщане към Аллах и достигане до Него) и милост за онези, които се страхуват от своя Господ.
7/ал-Араф-155: И Муса избра от своя народ седемдесет мъже за определеното от Нас време. И когато ги обхвана сътресението, рече: “Господи мой, ако ти беше пожелал, щеше да ни погубиш преди. Нима ще ни погубиш заради онова, което извършиха глупците сред нас? То е само Твоето изпитание. Оставяш с него Ти в заблуда, когото пожелаеш и напътваш (към Себе си) когото пожелаеш. Ти си нашият Покровител, опрости ни, помилвай ни! Ти си Най-добрият от прощаващите.”
