7/ал-Араф-131: И когато добрина дойдеше при тях, казваха: “Наша е тя (заслужихме си я)!”, а сполетеше ли ги злина, приписваха я на Муса и на онези, които са с него. Ала злочестието им е от Аллах, но повечето от тях не знаят.
7/ал-Араф-132: И казаха: “Каквото и знамение (чудо) да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.”
7/ал-Араф-133: И подир това от време на време им изпратихме явни знамения: потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта. Но се големееха и бяха престъпни хора.
7/ал-Араф-134: Щом наказанието се стовареше върху тях, казваха: “О, Муса, призови за нас твоя Господ с онова (пророчеството), което ти е дал! Ако снемеш от нас наказанието, непременно ще ти повярваме и ще изпратим с теб синовете на Израил.”
7/ал-Араф-135: И щом снемахме от тях наказанието за срок, който да достигнат, ето ги-нарушават обета!
7/ал-Араф-136: И им отмъстихме, и ги издавихме в морето за това, че взимаха за лъжа Нашите (стихове) знамения и бяха нехайни към тях.
7/ал-Араф-137: И оставихме в наследство на народа, който бе потъпкван, земите и на изток, и на запад, които Ние благословихме. Сбъдна се добрата дума на твоя Господ към синовете на Израил, защото изтърпяха. И опустошихме онова, което са направили Фараонът и неговият народ, и онова, което са въздигнали (постройки и палати).
