« ал-Араф »
« стих-134 »
وَلَمَّا وَقَعَ عَلَيْهِمُ الرِّجْزُ قَالُواْ يَا مُوسَى ادْعُ لَنَا رَبَّكَ بِمَا عَهِدَ عِندَكَ لَئِن كَشَفْتَ عَنَّا الرِّجْزَ لَنُؤْمِنَنَّ لَكَ وَلَنُرْسِلَنَّ مَعَكَ بَنِي إِسْرَآئِيلَ
българската транслитерация: Уe лeмма уaкaa aлeйхимур риджзу калу я мусeд’у лeна рaббeкe би ма aхидe индeк(индeкe), лe ин кeшeфтe aннeр риджзe лe ну’минeннe лeкe уe лe нурсилeннe мeaкe бeни исраил(исраилe).
Щом наказанието се стовареше върху тях, казваха: “О, Муса, призови за нас твоя Господ с онова (пророчеството), което ти е дал! Ако снемеш от нас наказанието, непременно ще ти повярваме и ще изпратим с теб синовете на Израил.”
