« ал-Араф »
« стих-188 »
قُل لاَّ أَمْلِكُ لِنَفْسِي نَفْعًا وَلاَ ضَرًّا إِلاَّ مَا شَاء اللّهُ وَلَوْ كُنتُ أَعْلَمُ الْغَيْبَ لاَسْتَكْثَرْتُ مِنَ الْخَيْرِ وَمَا مَسَّنِيَ السُّوءُ إِنْ أَنَاْ إِلاَّ نَذِيرٌ وَبَشِيرٌ لِّقَوْمٍ يُؤْمِنُونَ
българската транслитерация: Кул ля eмлику ли нeфси нeф’aн уe ля дaррaн илля машaaллах(машaaллаху), уe лeу кунту a’лeмул гaйбe лeстeксeрту минeл хaйри уe ма мeссeнийeс суу ин eнe илла нeзирун уe бeширун ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Кажи им : “Не притежавам сила, с която да мога да си навредя или да си угодя, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да увелича неизбежно доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи (желаещи).
