7/ал-Араф-96: А ако жителите на тази страна бяха повярвали и станали притежатели на таква (бяха Ни пожелали), щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята. Ала те отричаха и така Ние ги сграбчвахме (наказвахме) заради онова, което са придобили.
7/ал-Араф-97: Нима жителите на тези страни имаха (имат) сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети нощем, докато спят?
7/ал-Араф-98: И нима жителите на тези страни имаха (имат) сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети сутрин, докато се развличат?
7/ал-Араф-99: Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Само губещите хора смятат (че няма да са измъчвани от Аллах), че са в безопасност пред замисъла на Аллах.
7/ал-Араф-100: Нима Той няма да напъти онези, които наследиха земята след жителите на тези страни? Ако бяхме пожелали щяха да ги сполетят беди, а заради греховете им щяхме и да запечатаме сърцата им така, че да не чуват.
7/ал-Араф-101: Тези са страните, за които ти съобщаваме (някои вести за положението им). Техните пратеници им донесоха ясните знаци (доводи, доказателства), но те не повярваха заради това, че преди време го взеха за лъжа. Така запечатва Аллах сърцата на неверниците.
7/ал-Араф-102: Повечето от тях не изпълниха обета си (не бяха верни на обета) и видяхме, че много от тях наистина са нечестивци.
7/ал-Араф-103: След време, подир тях, с Нашите знамения (доказателства) изпратихме (възложихме задача на) Муса (Mойсей) при Фараона и знатните му хора, а те го отхвърлиха. Виж какъв бе краят на рушащите!
7/ал-Араф-104: И каза Муса (Мойсей): “О, Фараоне, аз съм пратеник (изпратен) от Господа на световете.
