7/ал-Араф-105: Мой дълг е да казвам за Аллах само истината. Донесох ви ясен знак (чудо) от вашия Господ. Пусни вече заедно с мен синовете на Израил!”
7/ал-Араф-106: Каза (Фараонът): “Щом си донесъл знамение (чудо), представи го, ако си от правоговорящите!”
7/ал-Араф-107: И върху това (Муса) хвърли тоягата си, и ето я - стана явна змия!
7/ал-Араф-108: И когато извади (от гърдите) ръката си, видяха, че тя -(ръката му) е сияйно бяла..
7/ал-Араф-109: Знатните от народа на Фараона казаха: “Този е вещ (много знаещ) магьосник.
7/ал-Араф-110: (Фараонът се посъветва със знатните): Муса (Мойсей) иска да ви пропъди от вашата земя “ Какво ще кажете (какво бихте искали да направим)”?
7/ал-Араф-111: Казаха: “Дай отсрочка (забави) на него и на брат му, и прати по градовете събирачи
7/ал-Араф-113: И дойдоха магьосниците при Фараона и казаха: “Наистина ли ще получим награда, ако ние победим?”
7/ал-Араф-114: (Фараонът) каза: “Да, и ще бъдете (станете) от приближените.”
7/ал-Араф-115: Казаха: “О, Муса (Мойсей), ти ли ще хвърлиш (първо) , или ние да хвърляме?”
7/ал-Араф-116: Каза (Муса): “Вие хвърляйте!” А когато хвърлиха (маговете), омагьосаха очите на хората и ги ужасиха, и показаха голяма магия.
7/ал-Араф-117: И дадохме на Муса (Мойсей) откровение да хвърли своята тояга. Когато я хвърли, та погълна онова (магията), с което измамваха!
7/ал-Араф-118: И се установи (излезе на яве) правдата, и се провали онова, което те направиха.
