« ал-Араф »
« стих-165 »
فَلَمَّا نَسُواْ مَا ذُكِّرُواْ بِهِ أَنجَيْنَا الَّذِينَ يَنْهَوْنَ عَنِ السُّوءِ وَأَخَذْنَا الَّذِينَ ظَلَمُواْ بِعَذَابٍ بَئِيسٍ بِمَا كَانُواْ يَفْسُقُونَ
българската транслитерация: Фe лeмма нeсу ма зуккиру бихи eнджeйнeллeзинe йeнхeунe aнис суи уe aхaзнeллeзинe зaлeму би aзабин бeисин би ма кану йeфсукун(йeфсукунe).
И когато забравиха какво им бе припомнено, спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци.
