« ал-Араф »
« стих-137 »
وَأَوْرَثْنَا الْقَوْمَ الَّذِينَ كَانُواْ يُسْتَضْعَفُونَ مَشَارِقَ الأَرْضِ وَمَغَارِبَهَا الَّتِي بَارَكْنَا فِيهَا وَتَمَّتْ كَلِمَتُ رَبِّكَ الْحُسْنَى عَلَى بَنِي إِسْرَآئِيلَ بِمَا صَبَرُواْ وَدَمَّرْنَا مَا كَانَ يَصْنَعُ فِرْعَوْنُ وَقَوْمُهُ وَمَا كَانُواْ يَعْرِشُونَ
българската транслитерация: Уe eурeснeл кaумeллeзинe кану юстaд’aфунe мeшарикaл aрдъ уe мeгарибeхeллeти барeкна фиха, уe тeммeт кeлимeту рaббикeл хусна aла бeни исраилe би ма сaбeру, уe дeммeрна ма канe яснaу фир’aуну уe кaумуху уe ма кану я’ришун(я’ришунe).
И оставихме в наследство на народа, който бе потъпкван, земите и на изток, и на запад, които Ние благословихме. Сбъдна се добрата дума на твоя Господ към синовете на Израил, защото изтърпяха. И опустошихме онова, което са направили Фараонът и неговият народ, и онова, което са въздигнали (постройки и палати).
