« ал-Араф »
« стих-172 »
وَإِذْ أَخَذَ رَبُّكَ مِن بَنِي آدَمَ مِن ظُهُورِهِمْ ذُرِّيَّتَهُمْ وَأَشْهَدَهُمْ عَلَى أَنفُسِهِمْ أَلَسْتَ بِرَبِّكُمْ قَالُواْ بَلَى شَهِدْنَا أَن تَقُولُواْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ إِنَّا كُنَّا عَنْ هَذَا غَافِلِينَ
българската транслитерация: Уe из eхaзe рaббукe мин бeни адeмe мин зухурихим зурриййeтeхум уe eшхeдeхум aла eнфусихим, e лeсту бирaббикум, калу бeла, шeхидна, eн тeкулу йeумeл къямeти инна кунна aн хаза гафилин(гафилинe).
За да не кажете в Големия (съдния) Ден: “Бяхме нехайни (не знаехме) за това!” Твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: (Каза Аллах) “Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха: “Да, (Ти Си нашият Господ), свидетели сме”.
