« ал-Имран »
« стих-81 »
وَإِذْ أَخَذَ اللّهُ مِيثَاقَ النَّبِيِّيْنَ لَمَا آتَيْتُكُم مِّن كِتَابٍ وَحِكْمَةٍ ثُمَّ جَاءكُمْ رَسُولٌ مُّصَدِّقٌ لِّمَا مَعَكُمْ لَتُؤْمِنُنَّ بِهِ وَلَتَنصُرُنَّهُ قَالَ أَأَقْرَرْتُمْ وَأَخَذْتُمْ عَلَى ذَلِكُمْ إِصْرِي قَالُواْ أَقْرَرْنَا قَالَ فَاشْهَدُواْ وَأَنَاْ مَعَكُم مِّنَ الشَّاهِدِينَ
българската транслитерация: Уe из eхaзaллаху мисакaн нeбиййинe лeма атeйтукум мин китабин уe хикмeтин суммe джаeкум рeсулун мусaддикун лима мeaкум лe ту’минуннe бихи уe лe тeнсуруннeх(тeнсуруннeху), калe e aкрaртум уe eхaзтум aля заликум ъсри, калу aкрaрна, калe фeшхeду уе ене меакум минеш шахидин (шахидине).
И когато Аллах взе обет от (Небиите) Пророците: “Дадох ви писание и мъдрост, после, когато при вас дойде един (Ресул) Пратеник, да потвърди наличното у вас. Непременно ще му повярвате и ще му помогнете!”, рече (Аллах): “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” (Те) рекоха: “Съгласни сме.” И рече (Аллах): “Засвидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!”
