« ал-Имран »
« стих-140 »
إِن يَمْسَسْكُمْ قَرْحٌ فَقَدْ مَسَّ الْقَوْمَ قَرْحٌ مِّثْلُهُ وَتِلْكَ الأيَّامُ نُدَاوِلُهَا بَيْنَ النَّاسِ وَلِيَعْلَمَ اللّهُ الَّذِينَ آمَنُواْ وَيَتَّخِذَ مِنكُمْ شُهَدَاء وَاللّهُ لاَ يُحِبُّ الظَّالِمِينَ
българската транслитерация: Ин йeмсeскум кaрхун фe кaд мeссeл кaумe кaрхун мислух(мислуху), уe тилкeл eййаму нудауилуха бeйнeн нас(наси), уe ли я’лeмaллахуллeзинe амeну уe йeттeхизe минкум шухeдаe уaллаху ля юхиббуз залимин(залиминe).
Ако вас ви засегне рана, то такава рана е засегнала и другия народ. Тези дни (радостни и тъжни) ги редуваме сред хората, за да узнае (изпита) Аллах кои са повярвалите и да придобие свидетели от вас. И Аллах не обича угнетителите,
