« ал-Имран »
« стих-145 »
وَمَا كَانَ لِنَفْسٍ أَنْ تَمُوتَ إِلاَّ بِإِذْنِ الله كِتَابًا مُّؤَجَّلاً وَمَن يُرِدْ ثَوَابَ الدُّنْيَا نُؤْتِهِ مِنْهَا وَمَن يُرِدْ ثَوَابَ الآخِرَةِ نُؤْتِهِ مِنْهَا وَسَنَجْزِي الشَّاكِرِينَ
българската транслитерация: Уe ма канe ли нeфсин eн тeмутe илля би изниллахи китабeн муeджeля(муeджeлeн), уe мeн юрид сeуабeд дуня ну’тихи минха, уe мeн юрид сeуабeл ахирaти ну’тихи минха, уe сe нeджзиш шакирин(шакиринe).
Никой не умира, освен с позволението на Аллах. Тя (смъртта) е с предписан срок. Който иска наградата на земния живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата на отвъдния, Ние му даряваме от него. И скоро ще въздадем на признателните.
