« ал-Имран »
« стих-52 »
فَلَمَّا أَحَسَّ عِيسَى مِنْهُمُ الْكُفْرَ قَالَ مَنْ أَنصَارِي إِلَى اللّهِ قَالَ الْحَوَارِيُّونَ نَحْنُ أَنصَارُ اللّهِ آمَنَّا بِاللّهِ وَاشْهَدْ بِأَنَّا مُسْلِمُونَ
българската транслитерация: Фe лeмма eхaссa иса мин хумул куфрe калe мeн eнсари илaллах(илaллахи), калeл хaуарийюнe нaхну eнсаруллах(eнсаруллахи), амeнна биллах(биллахи), уeшхeд би eнна муслимун(муслимунe).
И когато Иса почувства неверие от тях, рече: “Кои са моите помощници (по пътя на Аллах)?” Неговите ученици (апостолите) рекоха: “Ние сме помощниците. Повярвахме в Аллах (пожелахме да Му отдадем духовните си тела в земния живот) и свидетелствай, че сме отдадени на (Аллах)!”
