« ал-Имран »
« стих-97 »
فِيهِ آيَاتٌ بَيِّنَاتٌ مَّقَامُ إِبْرَاهِيمَ وَمَن دَخَلَهُ كَانَ آمِنًا وَلِلّهِ عَلَى النَّاسِ حِجُّ الْبَيْتِ مَنِ اسْتَطَاعَ إِلَيْهِ سَبِيلاً وَمَن كَفَرَ فَإِنَّ الله غَنِيٌّ عَنِ الْعَالَمِينَ
българската транслитерация: Фихи аятун бeййинатун мaкаму ибрахим(ибрахимe), уe мeн дaхaлeху канe амина(аминeн), уe лиллахи aлeн наси хиджул бeйти мeнистeтаa илeйхи сeбиля(сeбилeн), уe мeн кeфeрe фe иннaллахe гaнийюн aнил алeмин(алeминe).
Там има ясни знамения и мястото на Ибрахим (Авраам), и който влезе там, е в безопасност. И дълг към Аллах е поклонението хадж за хората, които имат възможност. А който отрича, Аллах не се нуждае (от нищо).
