« ал-Имран »
« стих-164 »
لَقَدْ مَنَّ اللّهُ عَلَى الْمُؤمِنِينَ إِذْ بَعَثَ فِيهِمْ رَسُولاً مِّنْ أَنفُسِهِمْ يَتْلُو عَلَيْهِمْ آيَاتِهِ وَيُزَكِّيهِمْ وَيُعَلِّمُهُمُ الْكِتَابَ وَالْحِكْمَةَ وَإِن كَانُواْ مِن قَبْلُ لَفِي ضَلالٍ مُّبِينٍ
българската транслитерация: Лe кaд мeннaллаху aлeл му’мининe из бeaсe фихим рeсулeн мин eнфусихим йeтлу aлeйхим аятихи уe юзeккихим уe юaллимухумул китабe уeл хикмeх(хикмeтe), уe ин кану мин кaблу лe фи дaлялин мубин(мубинин).
Аллах праща благодатта Си над вярващите (като ги подкрепя с духа на водителя на времето), когато измежду тях самите им определя пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи на Писанието и на мъдростта, а преди това (преди да пожелаят Лика на Аллах) те бяха наистина в една явна заблуда.
