« ал-Хадж »
« стих-5 »
يَا أَيُّهَا النَّاسُ إِن كُنتُمْ فِي رَيْبٍ مِّنَ الْبَعْثِ فَإِنَّا خَلَقْنَاكُم مِّن تُرَابٍ ثُمَّ مِن نُّطْفَةٍ ثُمَّ مِنْ عَلَقَةٍ ثُمَّ مِن مُّضْغَةٍ مُّخَلَّقَةٍ وَغَيْرِ مُخَلَّقَةٍ لِّنُبَيِّنَ لَكُمْ وَنُقِرُّ فِي الْأَرْحَامِ مَا نَشَاء إِلَى أَجَلٍ مُّسَمًّى ثُمَّ نُخْرِجُكُمْ طِفْلًا ثُمَّ لِتَبْلُغُوا أَشُدَّكُمْ وَمِنكُم مَّن يُتَوَفَّى وَمِنكُم مَّن يُرَدُّ إِلَى أَرْذَلِ الْعُمُرِ لِكَيْلَا يَعْلَمَ مِن بَعْدِ عِلْمٍ شَيْئًا وَتَرَى الْأَرْضَ هَامِدَةً فَإِذَا أَنزَلْنَا عَلَيْهَا الْمَاء اهْتَزَّتْ وَرَبَتْ وَأَنبَتَتْ مِن كُلِّ زَوْجٍ بَهِيجٍ
българската транслитерация: Я eюхeн насу ин кунтум фи рaйбин минeл бa’си фe инна хaлaкнакум мин турабин суммe мин нутфeтин суммe мин aлaкaтин суммe мин мудгaтин мухaллeкaтин уe гaйри мухaллeкaтин ли нубeййинe лeкум, уe нукърру фил eрхами ма нeшау ила eджeлин мусeммeн суммe нухриджукум тъфлeн суммe ли тeблугу eшуддeкум уe минкум мeн ютeуeффа уe минкум мeн юрaдду ила eрзeлил умури ли кeйла я’лeмe мин бa’ди илмин шeй’а(шeй’aн), уe тeрeл aрдa хамидeтeн фe иза eнзeлна aлeйхeл маeхтeззeт уe рaбeт уe eнбeтeт мин кулли зeуджин бeхидж(бeхиджин).
О, хора, ако сте в съмнение за възкресението (съживяването наново).... Тогава несъмнено Ние, за да ви изявим (обясним), ви сътворихме (първо) от пръст, после от частица (капка), после от съсирек (ембрион, закрепен за стената на матката), после от късче (колкото хапка месо), оформено и неоформено. И ви оставяме в утробите, колкото пожелаем (за определен срок), а после ви изваждаме като деца, за да стигнете до своята зрялост. И една част от вас умира, а друга бива доведена до най-окаяната възраст, когато не знае нищо, след като е стигнал знание. И виждаш земята изсъхнала, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда всякакъв вид красиви растения по двойки.
