« ал-Хадж »
« стих-18 »
أَلَمْ تَرَ أَنَّ اللَّهَ يَسْجُدُ لَهُ مَن فِي السَّمَاوَاتِ وَمَن فِي الْأَرْضِ وَالشَّمْسُ وَالْقَمَرُ وَالنُّجُومُ وَالْجِبَالُ وَالشَّجَرُ وَالدَّوَابُّ وَكَثِيرٌ مِّنَ النَّاسِ وَكَثِيرٌ حَقَّ عَلَيْهِ الْعَذَابُ وَمَن يُهِنِ اللَّهُ فَمَا لَهُ مِن مُّكْرِمٍ إِنَّ اللَّهَ يَفْعَلُ مَا يَشَاء*
българската транслитерация: E лeм тeрa eннaллахe йeсджуду лeху мeн фис сeмауати уe мeн фил aрдъ уeш шeмсу уeл кaмeру уeн нуджуму уeл джибалу уeш шeджeру уeд дeуaббу уe кeсирун минeн нас(наси), уe кeсирун хaккa aлeйхил aзаб(aзабу), уe мeн юхиниллаху фe ма лeху мин мукрим(мукримин), иннaллахe йeф’aлу ма йeша’(йeшау).
Не виждаш ли как се покланя на Аллах всичко на небесата и всичко на земята, и слънцето, и луната, и звездите, и планините, и дърветата, и животните, и мнозина от хората? А мъчението бе заслужено от множество (от хората) и когото Аллах унизи, на него вече няма кой да му помогне. И Аллах прави каквото пожелае.
