« ал-Хадж »
« стих-46 »
أَفَلَمْ يَسِيرُوا فِي الْأَرْضِ فَتَكُونَ لَهُمْ قُلُوبٌ يَعْقِلُونَ بِهَا أَوْ آذَانٌ يَسْمَعُونَ بِهَا فَإِنَّهَا لَا تَعْمَى الْأَبْصَارُ وَلَكِن تَعْمَى الْقُلُوبُ الَّتِي فِي الصُّدُورِ
българската транслитерация: E фe лeм йeсиру фил aрдъ фe тeкунe лeхум кулубун я’кълунe биха eу азанунйeсмeунe биха, фe иннeха ля тa’мaл eбсару уe лакин тa’мaл кулубуллeти фис судур(судури).
Не обиколиха ли те по земята, със сърцата си да проумеят и с ушите си да чуят? И не очите им са слепи, а сърцата в гърдите им.
