« ал-Хадж »
« стих-52 »
وَمَا أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ مِن رَّسُولٍ وَلَا نَبِيٍّ إِلَّا إِذَا تَمَنَّى أَلْقَى الشَّيْطَانُ فِي أُمْنِيَّتِهِ فَيَنسَخُ اللَّهُ مَا يُلْقِي الشَّيْطَانُ ثُمَّ يُحْكِمُ اللَّهُ آيَاتِهِ وَاللَّهُ عَلِيمٌ حَكِيمٌ
българската транслитерация: Уe ма eрсeлна мин кaбликe мин рeсулин уe ля нeбиййин илла иза тeмeнна eлкaш шeйтану фи умниййeтих(умниййeтихи), фe йeнсeхуллаху ма юлкъш шeйтану суммe юхкимуллаху аятих(аятихи), уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси дявола в тяхното желание, когато възжелаеха нещо. Но Аллах премахва намесата на дявола. После Аллах утвърждава Своите знамения и Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
