« ал-Хадж »
« стих-41 »
الَّذِينَ إِن مَّكَّنَّاهُمْ فِي الْأَرْضِ أَقَامُوا الصَّلَاةَ وَآتَوُا الزَّكَاةَ وَأَمَرُوا بِالْمَعْرُوفِ وَنَهَوْا عَنِ الْمُنكَرِ وَلِلَّهِ عَاقِبَةُ الْأُمُورِ
българската транслитерация: Eллeзинe ин мeккeннахум фил aрдъ eкамус сaлатe уe атeууз зeкатe уe eмeру бил мa’руфи уe нeхeу aнил мункeр(мункeри), уe лиллахи акъбeтул умур(умури).
И ако им бяхме дали възможности на земята, биха отслужили молитвата и дали милостинята закат , и биха повелили одобряваното, и възбранили порицаваното. При Аллах е завършекът на делата, на Аллах принадлежат (господството и одобрението).
