« ан-Ниса »
« стих-62 »
فَكَيْفَ إِذَا أَصَابَتْهُم مُّصِيبَةٌ بِمَا قَدَّمَتْ أَيْدِيهِمْ ثُمَّ جَآؤُوكَ يَحْلِفُونَ بِاللّهِ إِنْ أَرَدْنَا إِلاَّ إِحْسَانًا وَتَوْفِيقًا
българската транслитерация: Уe кeйфe иза eсабeтхум мусибeтун бима кaддeмeт eйдихим суммe джаукe яхлъфунe билляхи ин eрaдна илля ихсанeн уe тeуфика(тeуфикaн).
А как ще бъдат, щом ги сполети беда, заради онова, което ръцете им са сторили отпреди? После ще дойдат при теб, кълнейки се в Аллах: “Искахме само добротворство и умиротворение.”
