« стих-42 »
وَأَقْسَمُوا بِاللَّهِ جَهْدَ أَيْمَانِهِمْ لَئِن جَاءهُمْ نَذِيرٌ لَّيَكُونُنَّ أَهْدَى مِنْ إِحْدَى الْأُمَمِ فَلَمَّا جَاءهُمْ نَذِيرٌ مَّا زَادَهُمْ إِلَّا نُفُورًا
българската транслитерация: Уe aксeму биллахи джeхдe eйманихим лe ин джаeхум нeзирун лe йeкунуннe eхда мин ихдeл умeм(умeми), фe лeмма джаeхум нeзирун ма задeхум илла нуфура(нуфурaн).
И се врекоха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойдат при тях предупредители, непременно ще бъдат от най-напътените към Аллах от всяка друга общност. А когато дойде при тях предупредител, това увеличи само тяхното отвращение.
