« стих-18 »
وَلَا تَزِرُ وَازِرَةٌ وِزْرَ أُخْرَى وَإِن تَدْعُ مُثْقَلَةٌ إِلَى حِمْلِهَا لَا يُحْمَلْ مِنْهُ شَيْءٌ وَلَوْ كَانَ ذَا قُرْبَى إِنَّمَا تُنذِرُ الَّذِينَ يَخْشَوْنَ رَبَّهُم بِالغَيْبِ وَأَقَامُوا الصَّلَاةَ وَمَن تَزَكَّى فَإِنَّمَا يَتَزَكَّى لِنَفْسِهِ وَإِلَى اللَّهِ الْمَصِيرُ
българската транслитерация: Уe ля тeзиру уазирeтун уизрe ухра, уe ин тeд’у мускaлeтун ила химлиха ля юхмeл минху шeй’ун уe лeу канe за курба, иннeма тунзируллeзинe яхшeунe рaббeхум бил гaйби уe eкамус сaлах(сaлатe), уe мeн тeзeкка фe иннeма йeтeзeкка ли нeфсих(нeфсихи), уe илаллахил мaсир(мaсиру).
И никой, носещ товар (съгрешил) не ще носи товара (греха) на друг. И ако някой натоварен с бреме призове (друг), нищо не ще бъде облекчено (дадено на другия) от него, дори и да му е роднина. Ти можеш да предупредиш само онези, които изпитват трепет (вълнение) към своя Господ в неведомото и отслужват молитвата. А който се изчисти (изчисти душата си), единствено за себе си се изчиства. И към Аллах е завръщането (с изчистването на душевните пороци Духът среща, достига Лика на Аллах).
