« стих-32 »
ثُمَّ أَوْرَثْنَا الْكِتَابَ الَّذِينَ اصْطَفَيْنَا مِنْ عِبَادِنَا فَمِنْهُمْ ظَالِمٌ لِّنَفْسِهِ وَمِنْهُم مُّقْتَصِدٌ وَمِنْهُمْ سَابِقٌ بِالْخَيْرَاتِ بِإِذْنِ اللَّهِ ذَلِكَ هُوَ الْفَضْلُ الْكَبِيرُ
българската транслитерация: Суммe eурeснeл китабeллeзинaстaфeйна мин ибадина, фe минхум залимун ли нeфсих(нeфсихи), уe минхум муктeсид(муктeсидун), уe минхум сабикун бил хaйрати би изниллах(изниллахи), заликe хууeл фaдлул кeбир(кeбиру).
После оставихме в наследство Книгата на онези сред Нашите раби, които Ние избрахме. И така някои от тях угнетяват душите си, други са умерени, а трети са състезаващи се в добрините, с позволението на Аллах. Ето това е великата благодат.
