« стих-14 »
إِن تَدْعُوهُمْ لَا يَسْمَعُوا دُعَاءكُمْ وَلَوْ سَمِعُوا مَا اسْتَجَابُوا لَكُمْ وَيَوْمَ الْقِيَامَةِ يَكْفُرُونَ بِشِرْكِكُمْ وَلَا يُنَبِّئُكَ مِثْلُ خَبِيرٍ
българската транслитерация: Ин тeд’ухум ля йeсмeу дуаeкум, уe лeу сeмиу мeстeджабу лeкум, уe йeумeл къямeти йeкфурунe би ширкикум, уe ля юнeббиукe мислу хaбир(хaбирин).
И ако ги призовете, те не ще чуят ни вас, ни вашия зов, а дори и да чуят не ще могат да ви откликнат. И в Деня на възкресението те ще отричат съдружаването им от вас. И няма никой друг (освен Аллах), който да ви извести това.
