« стих-9 »
وَاللَّهُ الَّذِي أَرْسَلَ الرِّيَاحَ فَتُثِيرُ سَحَابًا فَسُقْنَاهُ إِلَى بَلَدٍ مَّيِّتٍ فَأَحْيَيْنَا بِهِ الْأَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا كَذَلِكَ النُّشُورُ
българската транслитерация: Уaллахуллeзи, eрсeлeр рияхa фe тусиру сeхабeн фe сукнаху ила бeлeдин мeййитин фe aхйeйна бихил aрдa бa’дe мeутиха, кeзаликeн нушур(нушуру).
И Аллах е, Който праща вятъра и така понася облаците, и после го насочваме към мъртвата земя, и съживяваме с него (с дъжда) земята след нейната смърт. Така ще бъде и възкресението!
