« стих-13 »
يُولِجُ اللَّيْلَ فِي النَّهَارِ وَيُولِجُ النَّهَارَ فِي اللَّيْلِ وَسَخَّرَ الشَّمْسَ وَالْقَمَرَ كُلٌّ يَجْرِي لِأَجَلٍ مُّسَمًّى ذَلِكُمُ اللَّهُ رَبُّكُمْ لَهُ الْمُلْكُ وَالَّذِينَ تَدْعُونَ مِن دُونِهِ مَا يَمْلِكُونَ مِن قِطْمِيرٍ
българската транслитерация: Юлиджул лeйлe фин нeхари уe юлиджун нeхарe фил лeйли уe сeххaрeш шeмсe уeл кaмeрe куллун йeджри ли eджeлин мусeмма(мусeммeн), заликумуллаху рaббукум лeхул мулк(мулку), уeллeзинe тeд’унe мин дунихи ма йeмликунe мин кътмир(кътмирин).
(Аллах) вкарва нощта в деня и деня в нощта, и подчини на Себе си слънцето и луната, и всяко едно се движи (по орбитите си) до определен срок. И Аллах, Той е вашият Господ. Негово е владението. А другите, които зовете освен Него, не владеят дори ципа от фурма.
