« стих-10 »
مَن كَانَ يُرِيدُ الْعِزَّةَ فَلِلَّهِ الْعِزَّةُ جَمِيعًا إِلَيْهِ يَصْعَدُ الْكَلِمُ الطَّيِّبُ وَالْعَمَلُ الصَّالِحُ يَرْفَعُهُ وَالَّذِينَ يَمْكُرُونَ السَّيِّئَاتِ لَهُمْ عَذَابٌ شَدِيدٌ وَمَكْرُ أُوْلَئِكَ هُوَ يَبُورُ
българската транслитерация: Мeн канe юридул иззeтe фe лиллахил иззeту джeмиа(джeмиaн), илeйхи йeс’aдул кeлимут тaййибу уeл aмeлус салиху йeрфeух(йeрфeуху), уeллeзинe йeмкурунeс сeййиати лeхум aзабун шeдид(шeдидун), уe мeкру улаикe хууe йeбур(йeбуру).
И който търси мощта, то тя принадлежи изцяло на Аллах. Към Него стигат хубавите слова и праведното дело (изчистващо душата), което го издига. А които замислят злини, за тях ще има сурово мъчение. И техните злини ще са напразно.
