« стих-40 »
قُلْ أَرَأَيْتُمْ شُرَكَاءكُمُ الَّذِينَ تَدْعُونَ مِن دُونِ اللَّهِ أَرُونِي مَاذَا خَلَقُوا مِنَ الْأَرْضِ أَمْ لَهُمْ شِرْكٌ فِي السَّمَاوَاتِ أَمْ آتَيْنَاهُمْ كِتَابًا فَهُمْ عَلَى بَيِّنَةٍ مِّنْهُ بَلْ إِن يَعِدُ الظَّالِمُونَ بَعْضُهُم بَعْضًا إِلَّا غُرُورًا
българската транслитерация: Кул eрeeйтум шурeкаeкумуллeзинe тeд’унe мин дуниллах(дуниллахи), eруни маза хaлaку минeл aрдъ eм лeхум ширкун фис сeмауат(сeмауати), eм атeйнахум китабeн фe хум aла бeййинeтин минх(минху), бeл ин яъдуз залимунe бa’духум бa’дaн илла гурура(гурурaн).
Кажи им: “Видяхте ли другите, на които съдружавахте и които зовяхте, вместо Аллах? Покажете ми какво са сътворили те на земята!” Или имат съдружници на небесата? Или им дадохме книга, та от нея имат ясен довод? И не, угнетителите си обещават само измама един на друг.
