« стих-9 »
أَفَلَمْ يَرَوْا إِلَى مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُم مِّنَ السَّمَاء وَالْأَرْضِ إِن نَّشَأْ نَخْسِفْ بِهِمُ الْأَرْضَ أَوْ نُسْقِطْ عَلَيْهِمْ كِسَفًا مِّنَ السَّمَاء إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً لِّكُلِّ عَبْدٍ مُّنِيبٍ
българската транслитерация: E фe лeм йeрeу ила ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум минeс сeмаи уeл aрд(aрдъ), ин нeшe’нaхсиф бихимул aрдa eу нускът aлeйхим кисeфeн минeс сeма(сeмаи), иннe фи заликe лe айeтeн ли кулли aбдин муниб(мунибин).
Нима не виждат онова над тях и онова под тях от небето и земята? И ако пожелаем, бихме накарали земята да ги погълне или да спуснем върху тях отломки от небето. И в това наистина има знамение (поука) за всеки насочен раб (устремен към Аллах, желаейки Неговия Лик).
