« стих-23 »
وَلَا تَنفَعُ الشَّفَاعَةُ عِندَهُ إِلَّا لِمَنْ أَذِنَ لَهُ حَتَّى إِذَا فُزِّعَ عَن قُلُوبِهِمْ قَالُوا مَاذَا قَالَ رَبُّكُمْ قَالُوا الْحَقَّ وَهُوَ الْعَلِيُّ الْكَبِيرُ
българската транслитерация: Уe ля тeнфeуш шeфаaту индeху илла ли мeн eзинe лeх(лeху), хaтта иза фуззиa aн кулубихим калю маза калe рaббукум, калул хaкк(хaккa), уe хууeл aлиюл кeбир(кeбиру).
И не е от полза застъпничеството при Него, освен комуто Той е позволил. И щом беше премахнат страха от сърцата им, те казаха: “Какво рече вашият Господ?” (И те): “Истината!” Той е Всевишния, Превеликия.”
