« стих-10 »
وَلَقَدْ آتَيْنَا دَاوُودَ مِنَّا فَضْلًا يَا جِبَالُ أَوِّبِي مَعَهُ وَالطَّيْرَ وَأَلَنَّا لَهُ الْحَدِيدَ
българската транслитерация: Уe лeкaд атeйна дауудe минна фaдла(фaдлeн), я джибалу eууиби мeaху уeт тaйр(тaйрe), уe eлeнна лeхул хaдид(хaдидe).
И кълна се, че дадохме на Дауд (Давид) достойнство от Нас (пречистихме пороците от душата му): “О, планини, и вие, птици, насочете се заедно с него към Мен!” И размекнахме за него желязото.
