« стих-22 »
قُلِ ادْعُوا الَّذِينَ زَعَمْتُم مِّن دُونِ اللَّهِ لَا يَمْلِكُونَ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ فِي السَّمَاوَاتِ وَلَا فِي الْأَرْضِ وَمَا لَهُمْ فِيهِمَا مِن شِرْكٍ وَمَا لَهُ مِنْهُم مِّن ظَهِيرٍ
българската транслитерация: Кулид’уллeзинe зeaмтум мин дуниллах(дуниллахи), ля йeмликунe мискалe зeррeтин фис сeмауати уe ля фил aрдъ уe ма лeхум фихима мин ширкин уe ма лeху минхум мин зaхир(зaхирин).
Призовете онези, които ценяхте (и признавахте за богове), освен Аллах! Те нищо не владеят, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, и нямат съучастие там, и няма Той (Аллах) помощник сред тях.
