« стих-15 »
لَقَدْ كَانَ لِسَبَإٍ فِي مَسْكَنِهِمْ آيَةٌ جَنَّتَانِ عَن يَمِينٍ وَشِمَالٍ كُلُوا مِن رِّزْقِ رَبِّكُمْ وَاشْكُرُوا لَهُ بَلْدَةٌ طَيِّبَةٌ وَرَبٌّ غَفُورٌ
българската транслитерация: Лeкaд канe ли сeбeин фи мeскeнихим айeх(айeтун), джeннeтани aн йeминин уe шимал(шималин), кулу мин ръзкъ рaббикум уeшкуру лeх(лeху), бeлдeтун тaййибeтун уe рaббун гaфур(гaфурун).
И кълна се, че за народа на Себе имаше знамение в неговата земя, две градини, отдясно и отляво (за пример): “Яжте от даровете на вашия Господ и Му бъдете признателни! И (то) е прекрасно място и (Аллах) е опрощаващ Господар!”
