« стих-43 »
وَإِذَا تُتْلَى عَلَيْهِمْ آيَاتُنَا بَيِّنَاتٍ قَالُوا مَا هَذَا إِلَّا رَجُلٌ يُرِيدُ أَن يَصُدَّكُمْ عَمَّا كَانَ يَعْبُدُ آبَاؤُكُمْ وَقَالُوا مَا هَذَا إِلَّا إِفْكٌ مُّفْتَرًى وَقَالَ الَّذِينَ كَفَرُوا لِلْحَقِّ لَمَّا جَاءهُمْ إِنْ هَذَا إِلَّا سِحْرٌ مُّبِينٌ
българската транслитерация: Уe иза тутла aлeйхим аятуна бeййинатин калю ма хаза илла рaджулун юриду eн ясуддeкум aмма канe я’буду абаукум, уe калю ма хаза илла ифкун муфтeра(муфтeрaн) уe калeллeзинe кeфeру лил хaккъ лeмма джаeхум ин хаза илла сихрун мубин(мубинун).
И когато им бе четено от ясните Ни знамения, казаха: “Това е само човек, искащ да ви възпре от това, на което служеха бащите ви.” И казаха още: “Това е само една измислена лъжа.” А неверниците казаха за истината, когато тя дойде при тях: “Това е само една явна магия.”
