« стих-33 »
وَقَالَ الَّذِينَ اسْتُضْعِفُوا لِلَّذِينَ اسْتَكْبَرُوا بَلْ مَكْرُ اللَّيْلِ وَالنَّهَارِ إِذْ تَأْمُرُونَنَا أَن نَّكْفُرَ بِاللَّهِ وَنَجْعَلَ لَهُ أَندَادًا وَأَسَرُّوا النَّدَامَةَ لَمَّا رَأَوُا الْعَذَابَ وَجَعَلْنَا الْأَغْلَالَ فِي أَعْنَاقِ الَّذِينَ كَفَرُوا هَلْ يُجْزَوْنَ إِلَّا مَا كَانُوا يَعْمَلُونَ
българската транслитерация: Уe калeллeзинeстуд’ифу лиллeзинeстeкбeру бeл мeкрул лeйли уeн нeхари из тe’мурунeна eн нeкфурe биллахи уe нeдж’aлe лeху eндада(eндадeн), уe eсeррун нeдамeтe лeмма рaeуул aзаб(aзабe), уe джeaлнeл aглалe фи a’накъллeзинe кeфeру, хeл юджзeунe илла ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
И слабите към горделивите: “Не, вашето лукавство бе и денем и нощем, и ни повелявахте да отричаме Аллах и да сторваме Негови подобия.” И прикриват съжалението си, щом видят мъчението. И сложихме оковите на вратовете на неверниците. И нима те ще бъдат наказани за друго, освен за делата си?
