« стих-3 »
وَقَالَ الَّذِينَ كَفَرُوا لَا تَأْتِينَا السَّاعَةُ قُلْ بَلَى وَرَبِّي لَتَأْتِيَنَّكُمْ عَالِمِ الْغَيْبِ لَا يَعْزُبُ عَنْهُ مِثْقَالُ ذَرَّةٍ فِي السَّمَاوَاتِ وَلَا فِي الْأَرْضِ وَلَا أَصْغَرُ مِن ذَلِكَ وَلَا أَكْبَرُ إِلَّا فِي كِتَابٍ مُّبِينٍ
българската транслитерация: Уe калeллeзинe кeфeру ля тe’тинeс саaх(саaту), кул бeла уe рaбби лe тe’тийeннeкум алимил гaйб(гaйби), ля я’зубу aнху мискалу зeррeтин фис сeмауати уe ля фил aрдъ уe ля aсгaру мин заликe уe ля eкбeру илла фи китабин мубин(мубинин).
А неверниците казаха: “Не ще настъпи за нас Часът (за равносметка)!” Кажи им:“И не, кълна се в своя Господ, знаещия неведомото, че непременно за вас той ще настъпи, и не убягва нищо от Него, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, и нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в Ясната Книга.”
