« ен-Нур »
« стих-62 »
إِنَّمَا الْمُؤْمِنُونَ الَّذِينَ آمَنُوا بِاللَّهِ وَرَسُولِهِ وَإِذَا كَانُوا مَعَهُ عَلَى أَمْرٍ جَامِعٍ لَمْ يَذْهَبُوا حَتَّى يَسْتَأْذِنُوهُ إِنَّ الَّذِينَ يَسْتَأْذِنُونَكَ أُوْلَئِكَ الَّذِينَ يُؤْمِنُونَ بِاللَّهِ وَرَسُولِهِ فَإِذَا اسْتَأْذَنُوكَ لِبَعْضِ شَأْنِهِمْ فَأْذَن لِّمَن شِئْتَ مِنْهُمْ وَاسْتَغْفِرْ لَهُمُ اللَّهَ إِنَّ اللَّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ
българската транслитерация: Иннeлмeл му’минунeллeзинe амeну биллахи уe рeсулихи уe иза кану мeaху aла eмрин джамиън лeм йeзхeбу хaтта йeстe’зинух(йeстe’зинуху), иннeллeзинe йeстe’зинунeкe улаикeллeзинe ю’минунe биллахи уe рeсулих(рeсулихи), фe изeстe’зeнукe ли бa’дъ шe’нихим фe’зeн ли мeн ши’тe минхум уeстağфир лeхумуллах(лeхумуллахe), иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
И само онези вярващи, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, когато са се съберат с него за някакво дело, не си тръгват, без да поискат позволението му. Наистина искащите позволение са вярващите в Аллах и в Неговия Пратеник. Когато поискат позволение от теб за някаква тяхна работа, позволи на когото желаеш! И моли Аллах да им прости! Наистина Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
