« ен-Нур »
« стих-37 »
رِجَالٌ لَّا تُلْهِيهِمْ تِجَارَةٌ وَلَا بَيْعٌ عَن ذِكْرِ اللَّهِ وَإِقَامِ الصَّلَاةِ وَإِيتَاء الزَّكَاةِ يَخَافُونَ يَوْمًا تَتَقَلَّبُ فِيهِ الْقُلُوبُ وَالْأَبْصَارُ
българската транслитерация: Риджалун ля тулхихим тиджарaтун уe ля бeй’ун aн зикриллахи уe икамис сaлати уe итаиз зeкати йeхафунe йeумeн тeтeкaллeбу фихил кулубу уeл eбсар(eбсару).
Това са хората, на които нито търговията, нито продажбата ги отвлича от споменаването на Аллах и от служенето на молитвата, и от даването на милостинята закат. И се страхуват те от Деня, в който ще се преобърнат сърцата и очите.
